Самотните улици

-Това лошо или хубаво е.

Попита тя като го погледна миличко

Минато каза:

-"По малко и от двете."

-а защо е лошо да гледам.

Минато каза:

-"Защото не съм Експонат." хДД

сабрина отново се натъжи и заваля дъжд.

Минато я целуна и каза:

-"Защо се натъжаваш така?"

-защото ти казват че всичко което правя е лошо

Минато каза:

-"Спокойно , добре , може да ме гледаш колкото си искаш." хД

-вече ми отне желанието.

Каза тя като си лежеше на земята и беше червена заради целувката

Минато я вдигна на ръце и каза:

-"Ще се намокриш и ще се разболееш."

След което пак я целуна.

Тя го погледна с очи в които се виждаше лека светлинка а стана все по червена и червена.

Минато прокара пръсти през косата и каза:

-"Срамежливка си а."

-Мхм.

Каза тя като щом я докосна затвори очи. изведнъж тя усети че Минато е просто един непознат и отвори очи като го погледна. Тя го хвана за раменето и отскочи като за момент се гледаха в очите. след това тя стъпи на земята пусна го и пак отскочи като докато беше във въздуха направи няколко превъртания и кацна на клона на едно дърво.

-ти си един непознат за моя живот. Защо си мил с мен. Ти трябва да ме мразиш, както всички правят.

И след тези думи гръмотевица удари клона и Сабрина падна.

След няколко минути Сабрина се изправи като се хвана за главата/

-Ох това болеше. ам аз трябва да отивам да си почина и след отивам да тренирам. Чао.

Каза Сабрина като си отиде.

Минато си каза:

-"Пфф."

След това изчезна.